Развитие чрез предизвикателства: как да подкрепим детското решаване на проблеми

Игри и занимания за развиване на умения за решаване на проблеми

Не са ви нужни сложни планове или специални пособия, за да подкрепите детето в развитието на тези умения. Много от заниманията могат да се вплетат в ежедневието или да се случват по време на игра.

Занимания за бебета

Ще минат години, преди бебето ви да е готово за по-сложни умения като договаряне или планиране на проекти. Засега то експериментира с различни начини да решава малки задачи, показвайки инициативност, упоритост и креативност. Ето пример за дейност, която стимулира тези умения:

Протягане към играчка: Поставянето на цел е първата стъпка в решаването на проблем. Когато бебето вече може да седи самостоятелно, сложете играчки пред него, зад него, отстрани, между крачетата или на близък рафт. Така то ще се упражнява да си поставя цел (да стигне играчката) и да измисля начин как да я постигне.

Изсипване на съд: Може да изглежда като разхвърляна игра, но за бебетата е ценен начин да учат. Поставете топче или друг малък предмет в чаша, кутия или контейнер и покажете как се обръща, за да се изсипе съдържанието. След това сложете топчето обратно и оставете бебето само да открие как да го извади.

Откриване на скрити предмети: Всеки път, когато бебето се опитва да открие как да отвори кутия, за да извади топчето вътре, то упражнява умения за решаване на проблеми. Така едновременно развива фината моторика и координацията между ръка и око.

Поставяне на предмети: Много бебета обожават заниманието да пъхат предмети в подходящ отвор – например кубче в кутия или колче в дупка. Това е забавна и полезна игра за развитие на фината моторика. Когато след това трябва да открият как да освободят предмета (например чрез натискане на капаче или механизъм), детето упражнява умения за решаване на проблеми и открива връзката между действие и резултат.

Занимания за малки деца

Между 12 и 18 месеца уменията за решаване на проблеми при малкото дете тепърва се оформят. В този период може да забележите, че то започва да търси решения на по-сложни ситуации – например да измисли как да издърпа играчка, заобикаляйки препятствие, или как да освободи заклещен предмет. Можете да насърчавате детето чрез игри, които го предизвикват да мисли по нови и креативни начини.

Взаимодействие между предмети: Какво ще стане, ако меко топче се опита да мине през малък отвор? А как реагира гъвкав предмет, когато се сблъска с твърд? Чрез подобни опити детето се учи да разбира свойствата на различни предмети и постепенно започва да използва „инструменти“, за да решава проблеми.

Докато играете заедно, покажете различни начини, по които предметите могат да си взаимодействат: два кубчета могат да се подредят едно върху друго, да се сложат едно до друго или да се почукват, за да издадат звук. Дайте на детето части от различни играчки и наблюдавайте как ще ги комбинира. Може топките от една игра да се използват заедно с ринговете от друга – и така да се роди нова, забавна игра.

Задавайте въпроси: Когато малкото дете вече е усвоило как да пъха предмети (например кубчета или монети) в контейнер, следващият въпрос е – как да ги извади оттам? Помогнете му, като задавате прости въпроси, които насърчават мисленето: „Къде изчезнаха кубчетата?“ или „Как можем да ги извадим?“. Дайте време на детето да проучи и да открие решение само.

Прости предизвикателства: Малките деца обичат задачи, които изглеждат лесни, но изискват мислене. Например, ако детето държи играчка във всяка ръка, подайте му трета – и наблюдавайте как ще се опита да носи всичките три. Или скрийте части от една игра на различни места в стаята, така че то да трябва да планира как да ги събере. Може също да напълните кутия с плюшени животинки или фигурки и да оставите детето да открие как да ги извади – задачата изглежда проста, но изисква умение да мисли как да маневрира с ръката си.

Причина и следствие: Малките деца често откриват, че ако дръпнат връвчица, играчката започва да се движи. Те разбират, че връвта и играчката са свързани, и започват да експериментират какво ще стане, ако дърпат по-силно, по-слабо или в различна посока. Така упражняват умения за решаване на проблеми чрез проба и грешка. Играчките за дърпане са чудесни за този етап. Когато детето срещне препятствие – например ъгъла на дивана – ще трябва да измисли как да завърти или премести играчката, за да продължи движението ѝ.

Пъзели

Пъзелите са класическа детска игра за решаване на проблеми – и то с причина. Чрез тях детето учи как частите пасват една с друга, как да завърта и подрежда фигурите и как да предвижда коя форма ще се вмести на определено място.

Пъзелите се предлагат в огромно разнообразие – от най-прости с големи дървени части до сложни с много елементи. Това означава, че за почти всеки етап от развитието на детето може да се намери подходящ пъзел, който да му носи едновременно предизвикателство и удоволствие.

Бебетата могат да започнат да опознават най-простите пъзели още около 6–8-месечна възраст. Подходящи са варианти с единични части, които имат кръгли отвори и лесни за хващане дръжчици – така детето може да вади и поставя елементите самостоятелно.

Около 13–15 месеца вече могат да опитат по-елементарни пъзели с няколко части в една и съща форма – например кръгчета, които трябва да се подредят в съответните им места.

Около 18-месечна възраст детето вече може да започне да работи с пъзели с по-сложни форми – например геометрични фигури или животни. Това затвърждава новото му разбиране, че различните форми пасват само на определени места.

С напредването може да се забавлява със сглобяеми и вгнездяващи се пъзели (например триизмерни фигури), които изискват ново ниво на мислене – детето трябва да върти елементите и да открие правилната посока, за да ги постави на мястото им.

Към навършването на 2 години малчуганът може да е готов за класическите пъзели с части. Най-подходящи са големите дървени части, които лесно се хващат. На тази възраст често предизвикателни и интересни са и триизмерни пъзели – например с различни по дебелина цилиндърчета, които трябва да се поставят в правилния отвор. Детето ще използва метода „проба–грешка“, за да открие кое парче къде пасва. В началото може да му помогнете, като му покажете, че цилиндърчето трябва да се вкара право, за да влезе на мястото си.

Как да насърчите играта с пъзели при активни деца

В зависимост от характера си, вашето дете може да обича да седи спокойно и да реди пъзели – или пък да е постоянно в движение и да не се задържа дълго на едно място. Ако малчуганът е много енергичен, опитайте да съчетаете нуждата му от движение с играта на пъзели:

• Играйте на „скрий и намери“ с играчки или части от пъзел, като ги поставяте върху безопасни мебели, по които детето може да се изправя или да се придвижва.
• Скрийте отделните части от пъзела на различни места в стаята, така че детето да ги намира едно по едно и да ги подрежда.
• Подредете частите по стълби или в различни стаи, за да се налага детето да ходи или да се катери, докато събира всички елементи.

Играчки за подреждане

Играчките за подреждане – като кубчета или рингове – са чудесен начин бебетата и малките деца да упражняват умения за решаване на проблеми. Детето се учи да планира къде да постави всяка част, да балансира кулата и да се справя със „силата на гравитацията“, която кара кулата да пада.

Можете да въведете тази игра още около 9–10 месец с по-лесни за хващане предмети – например купички или големи рингове. Подреждането изисква координация, прецизност и търпение. Ако детето опита да подрежда твърде трудни предмети и кулата непрекъснато се срутва, то може да се разочарова и да се откаже.

Ето как да направите играта по-лесна и забавна:

• Използвайте по-голям предмет за основа и покажете как върху него се подрежда кубче. След това бутнете кулата, за да се разпадне. Дайте кубче на детето и му позволете да опита само да подреди и да събори кулата. Когато движенията му станат по-точни, добавете още кубче.
• Кулите са също чудесни за въвеждане на целеполагане – важна част от уменията за решаване на проблеми. Можете да зададете предизвикателство: „Хайде да опитаме да направим кулата по-висока!“ и да наблюдавате дали детето ще приеме задачата. Ако кулата пада, насочете го с въпроси: „Може би е твърде висока? Ами ако я направим по-широка, за да не пада толкова лесно?“

Игра на криеница

Класическата детска игра криеница предлага на малките деца много възможности да упражняват умения за решаване на проблеми. Те трябва да използват логика, за да преценят кое е добро място за скриване. По време на търсенето прилагат метода на изключването – мислят къде вече са проверили и къде още не. А понякога включват и въображение, за да измислят ново място за криене.

Тази игра не винаги трябва да включва вас и детето – можете да започнете още около 12-месечна възраст с играчки или други предмети. Например:

• Вземете малко топче и го скрийте под една от две еднакви непрозрачни чашки (обърнати с дъното нагоре).
• Уверете се, че детето вижда къде слагате топчето, после разменете чашките.
• Вдигнете празната чашка и кажете: „Топката не е тук. Къде е?“
• Ако детето посочи другата чашка, насърчете го: „Браво! Топката е под тази чашка!“ и му дайте да я вдигне само.

Малчуганът може да се забавлява и с по-сложни варианти – например кутии с ключалки или закопчалки. Сложете вътре малка играчка и оставете детето да открие как да отвори механизма, а след това да я намери. Допълнително може да направите играта по-интересна, като го помолите да опита да познае какво има вътре само чрез допир – без да наднича.

Използване на „инструменти“ за решаване на проблеми

Около 17–24 месеца детето започва да открива, че може да използва предмети като помощни средства, за да улесни дадена задача. Например, ако го помолите да събере играчките си, ръцете му бързо ще се напълнят. Покажете как може да ги сложи в кошница или чанта, за да ги пренесе по-лесно. Това може да изглежда очевидно за възрастните, но за децата умението да използват „инструмент“, за да си помогнат, е важна стъпка в когнитивното развитие.

Ето няколко идеи как да упражнявате това умение:

• Покажете на детето как може да направи „купичка от тениската си“, като използва повдигнатия ѝ край, за да носи малки играчки.
• Ако играчка заседне зад дивана, демонстрирайте как с метла или пръчка може да се избутва напред, докато стане достъпна.
• Осигурете малко столче, което детето да използва, за да стига мивката или плота.

Всеки път, когато му показвате как използвате предмети, за да решите ежедневен проблем, детето се учи да мисли по нови и креативни начини.

Ролеви игри

Ролевата игра е мощен начин за развитие на уменията за решаване на проблеми. Изследвания показват, че тя е пряко свързана с различни видове мислене и креативност. Например, когато децата играят в роли с връстници, това често подпомага т.нар. „дивергентно мислене“ – умението да търсят нестандартни решения и да „мислят извън рамките“.

Освен това ролевата игра е безопасна среда, в която децата могат да пресъздават и упражняват ситуации от реалния живот. Например на 2–3 години детето може да изиграе сцена, в която една кукла взима играчката на друга. Вие можете да му помогнете да измисли заедно с „куклите“ решение – като репетиция за справяне с подобни ситуации в реалността.

Ролевата игра насърчава креативността и отвореността към нови идеи. В нея детето измисля сценарий, разиграва го и търси собствени решения. На 3–4 години децата вече могат да започнат да използват предметите по нов, въображаем начин – например кубче да бъде кола.

Можете да подпомогнете този процес, като предложите идея: „Искаш ли да се престориш на доктор? А може би да пресъздадем любима приказка?“ След това насърчете детето да потърси предмети, които може да използва в играта.

Дори да не се смятате за особено креативни, можете да дадете пример. Покажете как една играчка може да се използва по различни начини. Изследвания показват, че родителите, които демонстрират „нестандартно“ мислене в играта, насърчават у децата си креативност и по-гъвкави умения за решаване на проблеми още от най-ранна възраст.

Решаване на проблеми и толерантност към разочарования

За малките деца често е трудно да овладеят разочарованието си, но когато им давате възможност да опитват да решават задачи самостоятелно, това укрепва и увереността им, и търпението им. Изследвания показват, че способността да си поставяш цели и да упорстваш въпреки трудностите е свързана с по-голям успех в училище и по-късно в професията.

Как можете да помогнете на детето да развие търпение и постоянство:

Давайте пример с упоритост. Малчуганът ви внимателно наблюдава всичко, което правите. Едно изследване от 2017 г. показва, че децата, които виждат родителите си да се борят с предизвикателства и да не се отказват, по-често проявяват същата упоритост. Позволете на детето да ви види как опитвате нещо, неуспявате и пробвате пак, като мислите на глас. Например при игра с кубчета – нарочно подредете нестабилна кула, която пада, после коментирайте какво се е случило и опитайте да подредите отново по-внимателно.

Дайте им време. Малко разочарование е полезно за учене. Може да е трудно да устоите на желанието веднага да покажете къде да сложи парчето от пъзела или как да вкара колчето в отвора – но оставете го да опита само. Така му помагате да се почувства способно и уверено пред нови предизвикателства.

Насочвайте с въпроси. Ако детето се разочарова, вместо да му казвате какво да направи, подкрепете процеса с въпроси. Например: „Опитваш ли да пуснеш колата по рампата, но тя заседна? Дали не е твърде дълга, за да тръгне настрани?“ Такива въпроси насочват вниманието му обратно към целта, а не към неуспешния опит. С малко време и въображение често само ще намери решение.

Притеснения в развитието, свързани с решаването на проблеми

Уменията за решаване на проблеми са само една част от цялостното когнитивно развитие на детето. Около 12-месечна възраст вече трябва да виждате първи опити – например детето да търси играчка, скрита под одеяло.

Около 30 месеца (2 години и половина) може да забележите по-напреднали прояви – например да използва столче, за да достигне нещо на висока повърхност. Опитите невинаги ще бъдат успешни, но самият факт, че пробва, показва, че мисли за различни варианти и търси решение.

Ако не забелязвате подобни признаци, добре е да се консултирате с педиатър. Лекарят може да оцени общото развитие на детето и да отговори на въпросите ви.