5 ежедневни навика, които развиват емпатия в малките деца

В тази статия:

• Кога децата развиват емпатия?
• Може ли да научим децата на емпатия?
• Как не бива да учим децата на емпатия

Разбирането как другите хора могат да се чувстват и мислят е умение, а не нещо, с което децата се раждат. Ето как можете да започнете да упражнявате емпатия с детето си – както сега, така и на по-късен етап.

Малките деца не са известни със своята щедрост и загриженост към другите. Честно казано, повечето деца на 1 и 2 години са доста егоцентрични. И макар това да е напълно нормално, вероятно се питате как вашето „аз, аз, аз“ мъниче някога ще порасне и ще стане мил и съпричастен човек.

В основата си емпатията е способността да разберем какво може да чувства или мисли друг човек и след това да реагираме с грижа и внимание. Най-важното: грижовността и емпатията са умения, които могат да се учат и упражняват, докато детето расте.

Разбира се, емпатията е трудно понятие за прилагане на практика (дори и за възрастните!). А малките деца все още се опитват да разберат собствените си чувства, камо ли тези на другите. Въпреки всичко, това е важен урок, който си струва да бъде преподаван.

Емпатията ще помогне на детето ви да създава приятелства и да играе по-добре с другите. Тя е основата на състраданието и добротата. Прочетете нататък, за да разберете как да насърчите развитието на емпатия у децата.

Основни изводи:

• Емпатията се развива постепенно, така че не се тревожете, ако детето ви изглежда сякаш му липсва. Малките деца по природа са егоцентрични, а разбирането на чувствата на другите се изгражда с времето чрез ключови етапи в развитието – не чрез внезапни промени в поведението.
• Може да учите емпатия чрез ежедневен личен пример. Когато вие самите показвате емпатия, назовавате емоциите, четете истории на детето, насърчавате ролеви игри и внимателно го напътствате в общуването с връстници, помагате му да разпознава и откликва на чувствата на другите.
• Фокусирайте се върху разбирането на чувствата, а не върху насилствените извинения. Вместо да изисквате механично „извинявай“, помогнете на детето да свърже действията си с чувствата на другите и да упражнява грижовни реакции – емпатията е умение за цял живот, което се развива с търпение и практика.
   

Кога децата развиват емпатия?

Емпатията е умение, което се изгражда постепенно и има много „градивни елементи“. Първата стъпка е детето да осъзнае, че е самостоятелно малко същество. След това трябва да разбере, че и другите хора имат свои мисли и чувства – и че те могат да бъдат различни от неговите.

Следващият етап е да се научи какво да прави с тази информация. Ще сподели ли закуската си, ако някой друг е гладен? Или ще хване ръката на приятелче, ако то се страхува?

Ето някои от по-важните етапи по пътя към развитието на емпатията:

Бебета

• От раждането до около 8 месеца: Случвало ли се е бебето ви да се разплаче, когато чуе плача на друго бебе? Или да ви възнагради с беззъба усмивка, когато му се усмихнете? Учените наричат тази реакция „емоционално заразяване“. Бебетата все още не осъзнават, че са отделни от хората около тях, затова плачат, усмихват се или се мръщят в отговор на емоциите на другите.
• От 8 до 12 месеца: Когато бебето се загледа в отражението си в огледалото, то започва да осъзнава, че вижда самото себе си. Постепенно разбира, че е отделна личност и различна от вас.

Прохождащи деца

• Около 18 месеца: Детето започва да разпознава чувствата – както своите, така и на другите. Може дори да ви прегърне, ако забележи, че сте тъжни.
• Около 24 месеца: Започва да имитира вас и околните – например „говори по телефона“, слага плюшените играчки да спят. Това означава, че вече може да си представя различни ситуации и да се поставя на мястото на друг човек (понякога и буквално!).

Деца в предучилищна възраст

• От 2 до 4 години: Децата стават все по-добри в овладяването на емоциите си, научават се да споделят и да изчакват реда си. Какво общо има това с емпатията? За да играят с други деца, те трябва да бъдат по-сътрудничещи и да се опитват да погледнат нещата от гледната точка на другия.

Имайте предвид, че социалното и емоционалното развитие на детето не протича по права линия. Понякога прохождащото ви дете ще бъде щедро с прегръдките и грижовното си поведение, а друг път не чак толкова.

Може ли да научим децата на емпатия?

Да, определено можете да научите децата на емпатия, но е важно да имате реалистични очаквания за това кога те ще бъдат напълно готови за нея от гледна точка на развитието си (често това се случва едва в тийнейджърските или студентските години).

Да накарате малкото си дете да се замисля за чувствата на другите не изисква сложни уроци или специални програми. В периода на прохождане най-добрият начин да учите емпатия е като я показвате чрез собствените си действия.

Ето как емпатията може да се развива естествено с малко насоки и подкрепа от ваша страна:

Бъдете емпатични самите вие

Точно както детето ви обува вашите обувки, опитайте се да се поставите на негово място, когато е разстроено, уплашено или тъжно – дори когато ви е трудно да видите „голямата драма“ зад счупената бисквитка.

Например можете да кажете: „Знам, че си ядосан, защото трябва да тръгваме. Трудно е да спреш играта и да се сбогуваш, когато ти е забавно.“

Също така е важно детето да ви вижда да вършите добри дела за другите:
„Съседката ни е много настинала. Хайде да ѝ занесем супа, за да се почувства по-добре.“

Говорете за чувствата

За вашите, за тези на детето и за чувствата на другите хора. Посочете тъжното дете на площадката и се запитайте на глас защо плаче. Назовете раздразнението на вашето дете и заедно потърсете начини как може да се почувства по-спокойно.

Подобни разговори помагат на детето да разпознава и назовава емоциите си. Колкото по-добре умее да ги определя, толкова по-лесно ще ги разпознава и у другите.

Четете истории

Книгите са чудесен начин децата да научат повече за емоциите и да видят как различни герои се справят с разнообразни ситуации – например среща с нов учител или очакване на бебе в семейството и как проявяват доброта.

Когато детето започне да използва повече думи, го насърчете да разказва истории за играчките си: Какво ли си мислят, когато излизат в двора? Радват ли се?

Ролеви игри

Преобличането или готвенето в детската кухня стимулират въображението, а това е добра основа за разбирането на чувствата на другите. Можете да използвате и плюшените играчки, като попитате детето как ли се чувства кученцето, когато отива на лекар или когато трябва да яде нещо, което не му харесва.

Насърчавайте играта с други деца

Може да се изкушите да изчакате, докато детето порасне, за да общува повече с връстници, но не е нужно. Именно чрез практиката децата се учат как да бъдат добри приятели.

Ако детето грабне тебешира от друго дете, можете да кажете: „Емили е тъжна, защото ѝ взе тебешира. Можеш ли да ѝ го върнеш?“
Или ако приятелче падне и се нарани, обсъдете заедно как детето ви може да му помогне да се почувства по-добре.

Как не бива да учим децата на емпатия

Напълно естествено е да искате детето ви да се извини, след като е разплакало друго дете. Но да го принуждавате да казва „извинявай“, преди да е готово за това, не е добър начин да научите малкото дете на емпатия (нито пък по-големите деца).

По-добър подход е да помогнете на детето да разбере как действията му влияят на другите. Например: „Ема е тъжна, защото я блъсна, докато тичаше. Тя плаче. Хайде да видим дали е добре и как можем да ѝ помогнем да се почувства по-добре.“

Ще е нужно време, за да усвои детето тези уроци – и това е напълно нормално. Насърчавайте малките стъпки, когато проявява доброта и грижа, и постепенно то ще разбере посланието. В крайна сметка емпатията е умение за цял живот и всички ние продължаваме да се учим как да бъдем по-съпричастни.